Съзидание

Бродник нощен сред синури плява,

път тревожен. Пътека във времето.

Вият вихри в сърцата ни древни.

Онемяла от спомени стене степта.

В пустошта синевата се губи.

Свивам своето тихо гнездо.

Вяла вечер във зимните халища.

Поглед мил и усмивка една.

Две ръце уморени от чакане.

Вик на сова. В очите звезда.

Аз съм твоя. Искрица събудена.

Чакам вятъра скрит сред снега.

Устни търсещи сладка наслада.

Тяло медно.

Вихрушка в леда.

Миг роящ  изумрудени вопли.

Твоят устрем дано угася.

Искам парещи огнени струи,

в моя лед да проникнат сега.

Искам пътища с дъх на маслини.

Южни нарове. Вик на жена.

Стон единствен. Роящи безумия...

Най греховният вик на нощта.

Пътя пламва и ето съзвездия,

две луни сред кипящи вълни...

На огнището виното кипнало,

в моя път с теб, откривам мъжа.