Анализ

Без сняг деня ми днес започва,

дървета с питащи очи,

тревички, по зелени от планети,

блестят в сланата,  паднали дъги.

Кафето ми е като низ от думи.

Отпивам глътка. Три в едно.

Поглеждам светлите небесни друми

и  искам тях на прочета.

Да видя буквите извезани,

в най търсения каталог,

любовен вятър, морско-синя песен

кръст южен в севера вграден.

Объркани жита във кръг събрани,

човеци като корабни платна,

безветрени пасажи рибни сенки.

И водни кончета от другата земя.

Кафето ми е смес от бунт и дрямка.

Юнака днес не ме теши.

дори бутилка руска водка,

едва ли ще ме зареди.

Затуй ще облека надежда овехтяла,

ще яхна моя вихрогон,

Така се бъда пак русалка.

Опашката  ми е подслон.