Жена
(на Еос)
Отдавна беше,
преди много време.
Видях те много тъжна.
Някой беше хвърлил камък
и болката ти се превърна
в самота.
Сълза в небето се отрони,
времето със тебе спря..
Напълни чашата,
ридаеше със твоята тъга.
Сега си друга...
Или аз такава те видях
след кратък миг- видение.
Душата ти преля,
брега целуна,
прииждаше със буйната вода.
С магията,
с целувката ти на жена.
Oнази, вечната.
Бе седнала във скута на луна.
Погледна ме.
Загадъчна усмивка на жена...
Адриан Лолев
Няма коментари:
Публикуване на коментар