събота, 11 януари 2014 г.

Жена

Жена
(на Еос)

Отдавна беше,
преди много време.
Видях те много тъжна.
Някой беше хвърлил камък
и болката ти се превърна
в самота.
Сълза в небето се отрони,
времето със тебе спря..
Напълни чашата,
ридаеше със твоята тъга.

Сега си друга...
Или аз такава те видях
след кратък миг- видение.
Душата ти преля,
брега целуна,
прииждаше със буйната вода.
С магията,
с целувката ти на жена.
Oнази, вечната.

Бе седнала във скута на луна.
Погледна ме.
Загадъчна усмивка на жена...


Адриан Лолев


Няма коментари:

Публикуване на коментар