Рождественско начало

Във нощ вълшебна като тази

пресявам  в дяволското сито

най скритите надежди в моя свят

богат  със изгорели истини.

Във скритото си утре вливам вяра...

Денят потъва в сипкав мрак,

на клада нестинарките изгарят

в забравения хлъзгав свят.

Звезда от изворно начало

огрява заледената земя.

Рождественска е,

в злато засияла,

послание за вечна чистота.

И ставам лунна и опасна,

целувам тъмната вода,

русалковото ми начало

възкръсва с нова светлина.

Белязан свят и в него дрипа,

едничка, с образ на жена

напевно облаците гонят

най сенчестата ми мечта.

За обич.

Грях родил копнежа,

греховен стон родил света

и във ядрото на кипежа

любов се ражда,

пламък от кръвта!