Зимно ми е от безлунията
в които те целувах безутешно.
Усещам те по тялото си още.
Така те отразявам с жадни устни,
душата ти невидимо ме гали.
Превърнал си се във вибриращ
устрем,
нощта покрива тялото ми в трепет
оживяло,
умората ме грабва и отлитам,
разлистен цвят съм капки
ароматни,
неземно в любовта си полудели...
Няма коментари:
Публикуване на коментар