Мир с Бога

Светът замръзва като горско цвете,

предколедно снежинките политат,

в сълзите на мъгливите планети,

венец от спомени надеждите помитат.

Вкусът на времето по устните ми пали

оная жар в която се родих.

отвъд вълните в мрака побеснели

безумни смаяни вълни.

Паяжина пред очите ми изплита

във мрака празния прозорец,

дали отвъд реката с тебе скитам

или  рисувам пасианси с лик на цвете.

Галактиката смаяно реди планети,

грамада тежка сбират небесата

очаквам чудото  в небето да засвети,

умората да скъта настрани.

Луната да сведе рогът си светъл,

предвечността пред мен да се яви,

прегръщам те отчаяна надеждо,

в съня ми мълком тихо остани,

пред прага на сърдечните копнежи,

със Бога ти ме помири.