Глътка кафе, дъхав миг,
миг песъчинков в деня ми,
мека постеля в която си ти,
сянка безплътна споена със
времето…
Тъй оживявам, до другия миг,
плахо зареян в мъглите
чаша парливо кафе с дъх на вик,
късче небе, мълчаливо потънало в
мене…
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар