Есенни улици полудели в
далечното,
тихи пристанища, мое прибежище,
стъпки отминали, погледи
влюбени
вятър от утринни дъхави спомени.
Празно и пусто безпаметно време,
вселена измислена, разпиляна
безумно
търся те цвете от сини лагуни,
нося в сърцето си твоето семе…
Няма коментари:
Публикуване на коментар