вторник, 19 ноември 2013 г.

Превърнах те във спомен

Така съм те копняла отмаляла
изгубена, боляща скрита
сълза мънистена в пороен ден
въздишка плаха в тишината.

Вали, вали дъжда невидим в мен
не спира лутането си сърцето
сумрака е стена от светове
прозрачен като примките на ада.

Невидимо безплътен мой си ти,
несбъднат повей  мой гальовен
и тази лудост поеми
от влагата на устните ми зажаднели.

Във тъмното на тъмното те търся
шепнещ вятър
дъждът не спира да вали
отлитам в нищото
превърнах те във спомен.


Няма коментари:

Публикуване на коментар