Аз

Във паузите търся своя истина,

едно внезапно утре ме пронизва

и неусетно губя  се измислена

в поредния отплувал кораб

с платната илюзорно алени...

Към себе си отново се завръщам

пореден опит за смирение

приличам на умислен пристан

в безводието на светли мисли...

Посоки някакви пришпорват уязвими

най делничното ми бездънно
аз...

в брега от обич се разбивам

пречистена в забравения залив…
аз…