събота, 16 ноември 2013 г.

Сенки


Сянка на луна лицето ти забули,
такава призрачна и празна като спомен,
ръцете ти дали са топли в тъмното,
нощта безмълвна е като икона.

Ще ти разказвам приказки до съмнало,
бях твоята измислена пустинна роза,
магията изчезна, скри се в болката
мъглата натежа от новолуния.

Усещам те в дъха на самотата,
във сенките се крия от безумието,
дали не съм измислила вината,
тръпчива като нечия илюзия…


Няма коментари:

Публикуване на коментар