Сянка на луна лицето ти забули,
такава призрачна и празна като
спомен,
ръцете ти дали са топли в
тъмното,
нощта безмълвна е като икона.
Ще ти разказвам приказки до
съмнало,
бях твоята измислена пустинна
роза,
магията изчезна, скри се в
болката
мъглата натежа от новолуния.
Усещам те в дъха на самотата,
във сенките се крия от
безумието,
дали не съм измислила вината,
тръпчива като нечия илюзия…
Няма коментари:
Публикуване на коментар