Добро ли е да е добро сърцето

Добро ли е да е добро сърцето,

такова праведно и свито във гнездо,

тревожно птиче наранено сред полето

в живота посивял от  гмежната суетност.

Такова цветно като лятно утро,

трептящо, брезово игрив листец,

душата ми събрало в огледало,

отвъд капаните на златния телец.

Отвъд горите полудели пролетни,

превърнати в градини от мечти,

прилични на невидими илюзии,

попаднали във пагубни води.

Насред полето сред ливадите,

латинкови, със поглед на дете,

загубило посоките на детството

 във облака орисан на дъжда.

Заридало клетото, доброто,

погубено от зимни ветрове,

повярвало във любовта измислена,

предало себе си във плен.

Добро ли е сърцето ми доброто,

то днес не пее, пило е горчилка,

гласът му е ридание измъчено,

но кой ли чува ритъма предсмъртен.

То някога ще спре да се тревожи

душа прескръбна, преломена ще положи,

но нека си остане сам само горкото,

доброто съхранило в жизнената бездна.