сряда, 13 ноември 2013 г.

Не ме превръщай в спомен на разсъмване


Не ме превръщай в спомен на разсъмване,
последната въздишка е прогонена
тъй бледи са издайните сълзи
проронени над нечие безмислено разпятие...

Ако ме съдиш имаш право,
аз съм грях,
пустиня през която ти премина,
онази плаха роза отразила
неземния възторг любов...

Онази титанична сила, 
която те привърза към безвремието,
за да се слееш в най мъгливия нюанс 
на синьото море,
във най далечния простор на думите,
които падат като гилотина...

От слънчевия залез до лагуните разлистени
от страстното отдаване на двете ни сърца,
убивай ме преди зората да превърна в пламък
копнежа ми по теб,
копнежа ти по мен...

Преди да прекося
следвечните селения на мрака,
не пей ми ти Море,
на нимфите убежище.
Не ме заклинай...
Аз съм твоят сън превърнат в пяна...


Няма коментари:

Публикуване на коментар