Котаръкът стар засука си мустака,
тук там проблясваше
издайнически
мъркавото мяууу
геройски се ухили на Мишлето,
задъхан хапнал беше миши дар.
Зер това си е направо жест
голям,
мишлетата във пирамиди си живеят
там житото е като древността
раздава се на всеки, няма и цена.
Подскочи палаво надъхан Котарака,
реално приютен във нечий дом,
забрави грижите и ето,
какъв е сладък нашия герой,
така се скита позабравил раните
зализал гордия перчем над свъсените вежди,
на никому ненужни подвизи, готов за бой,
записани във котешкия дневник
на игрив плейбой.
А някъде проблясва огледалото...
там някъде очаква го мираж,
търсачо на загубените спомени,
потопил дните във пороя,
превръщай щастието във надежда
пиши си истините в дневници от
срам.
Небето е отворено за всеки...
Там няма котараци мъркащи...
Без свян!
Няма коментари:
Публикуване на коментар