сряда, 13 ноември 2013 г.

ФиланТропско

Котаръкът стар засука си мустака,
тук там проблясваше издайнически
мъркавото мяууу
геройски се ухили на Мишлето,
задъхан хапнал беше миши дар.
Зер това си е направо жест голям,
мишлетата във пирамиди си живеят
там житото е като древността
раздава се на всеки, няма и цена.
Подскочи палаво надъхан  Котарака,
реално приютен във нечий дом,
забрави грижите и ето,
какъв е сладък нашия герой,
така се скита позабравил раните
зализал гордия перчем над свъсените вежди,
на никому ненужни подвизи, готов за бой,
записани във котешкия дневник на игрив плейбой.
А някъде проблясва огледалото...
там някъде очаква го мираж,
търсачо на загубените спомени,
потопил дните във пороя,
превръщай щастието във надежда
пиши си истините в дневници от срам.
Небето е отворено за всеки...
Там няма котараци мъркащи...
Без свян!


Няма коментари:

Публикуване на коментар