За кой ли път

Събличаш ме следобедно копнежна,

като във нямо кино  всичко е без звук,

дъждът виновно по стъклата мига,

фатално се върти земята за последен път.

Във кадъра е нежното ми рамо,

ръката ти потъва в меката ми плът,

часовникът отмерва най банално

мигът простенал в нас...

За кой ли път...