Със обич и печал

И днес отварям нета оскотяла

с поредната надежда за промяна,

кафето там ме чака, знам

преди да съм запалила десетата цигара.

Приятелите също там са
те на мен приличат,

такива виртуални и добри,

полайкваме си вездесъщите картинки

със неизменен  блюдкав лайфмотив,

приятен ден, усмивка и прегръдка...

За обич закопнели небеса,

човешките ни вопли  без преструвка

излъчват  нашите послания сега.

И много ми се иска да ви  стопля,

едно сърце поне да ви даря,

преди снегът да ни затрупа,

съвсем предколедно, със обич и печал...