Сън

Постой така да помълчим,

щурците там край езерото пеят,

прииждат синкавите светлини,

говорят шепнешком телата ни

изплетени като дантела бяла.

Среднощен вик на сова,

феерия от звуци...

Целувам те,
по жадна и от  песента на славей,

снегът вали,

нощта изгаря,
девствена виелица е тя...

Морето плачешком от бреговете се отдръпва,

грамади резониращи разпятия във мрака ни прегръщат,

вихър мощен,
обладан фатално от безумие...

Безлунното капище на живота ярко грее

накичено със ароматна синя роза...

Обичай ме  такава,

тъмноока като ангел...

Видение от минали животи
в сенките заченато...

Това е сън, не ме сънувай,

аз сънувам...

Там някъде си ти...

Вали  вали вали...

Взривява дълбините ми...

С далечно синьосиво ехо...