петък, 29 ноември 2013 г.

Целуни ме смирено

Ти не знаеш Море как във сън те превръщам,
полусянка от корабна мачта,
уморих се да чувам камбанния звън,
скрит във тъмната сянка на моряшката склянка.

Вятър вплетен в платната нашепва ми вихри,
най самотната птица мълком тук прелетя,
ти не знаеш Море как без тебе не мога,
спри до мен тая нощ като пристан желан.

Спри и тук остани в полумрака на спомена,
залюлей ме в прегръдка невидима.
Миг преди да остане луната във тайна забулена,
целуни ме смирено скрит във нощната пазва.


Няма коментари:

Публикуване на коментар