Ти не знаеш Море как във сън те превръщам,
полусянка от корабна мачта,
уморих се да чувам камбанния
звън,
скрит във тъмната сянка на
моряшката склянка.
Вятър вплетен в платната
нашепва ми вихри,
най самотната птица мълком тук
прелетя,
ти не знаеш Море как без тебе не
мога,
спри до мен тая нощ като
пристан желан.
Спри и тук остани в полумрака
на спомена,
залюлей ме в прегръдка невидима.
Миг преди да остане луната във тайна забулена,
целуни ме смирено скрит във
нощната пазва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар