Знаеш ли

Невъзвратимо време, 

листопаден свят,

отколешна въздишка...

Окъсняла...

дъждовна сянка

в сетивата ми. Ненужно бреме...

Изплувало във неизплаканите сънища.

И тези птици подранили,

във тъмното напомням ми за изгрева,

очите ми сияние стаили,

през капките мъгливи теб съзират.

Селения от крехка нежност с дъх изстрадан,

невинното присъствие пустинно ме обгръща,

такава неизречена илюзия,

пресекла световете ни безшумно.

Потърсих изгрева във устните ти.

На разсъмване...

В часа на сенките изчезващи във мрака...

Събудих се...

Намерих себе си…и знаеш ли...

За тебе плаках...