четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Посоките на вихъра

Ела да полудуваме нощта е жива,
дочух щурец подсвирваше замръзнал
под гроздовете есенни в шумака
игривата луна зад диплените облаци надничаше
девича сянка на весталка в блясъка опален
тънещ в черното на най-космическия хищник
мислите ми тъмни от несбъднатост
в най прозрачния отенък на небесното
без пътека в празното препускат
следвайки посоките на вихъра
в най несподелената целувка на луната
с най вълнуващия припев на щуреца
в тази есенна студена вечер
търся твоя дъх до моя в нишка вплетен.




Няма коментари:

Публикуване на коментар