Леко, леко полъх на есен
падащи листи отнасят
далеко
дъхът на последното лято…
Нежно, нежно облачно скрито,
думите крият тревожните истини
идва ли краят на тази измислица
безплътно изчезнала в мрака.
Изтичат дните ми притихнали
мелодия затваря тишината
и как е болно, как е мило
усещането на душата…
Няма коментари:
Публикуване на коментар