Ноктюрно

Тихи пътеки ореол на отвъдното

недокоснати спомени заличени

все тъй самотна броди душата ми

тайнство притихнало в мрака

стъпки невидими, пясъчно време

тайна милувка заровена в мислите

милост дочакана светло орисана

мое разпятие в здрача на дните ми.

Няма страдание…Чувам ноктюрно

Звездни сияния…Нощна сълза...

Ти неочаквано горестна истина

пожелай ми отново път и мечта…