петък, 11 октомври 2013 г.

***

Рисува светулково небесния бриз,
мечтите във тъмното
тревожно мъждукат,
пясъка пари замръзнал от студ,
есенна тръпка  ми жари сърцето.
Тъй оцелявам във нощната бездна,
спяща луната проронва лъчи,
шепота топъл минава през мене,
тръпна притихнала…вълната мълчи...
Няма те… пеят щурчета последни...
Няма ме…забравеното време промълви..
Обич е… недолюбена, като  морето...
Аз съм щастлива… щурчето си ти!


Няма коментари:

Публикуване на коментар