Различността, проклятие или
трагизъм с оттенък на драма.
Светът е тотално изкривен.
Нима някога е бил нещо повече.
Няма да пиша философски
трактати.
Това е виртуал.
Не мога да бъда всеки ден
различна и да се правя на каквото не съм.
Не е кошмарно, че съм жива.
Твърдя, че съм намерила отговор
на въпроса защо!
Защото…
Дивно и чудно съм устроена...
Дишам и въздуха е като простор.
Такъв безплътен и докоснат
от неизброимите дихания живот преди.
Мъждукащо преселение преродено
в новораждане.
Кръговрат преди ладията да
премине подземните води на Стикс…
Хора сме,но защо е това
стълпотворение от гнили отпадъци, замърсили крехкото равновесие което опложда
живота.
Пресичам стената на собствената
си неизвисена тоналност от крещящи вопли
и се смалявам...до предела на онова отчаяно безразличие, което ме залива със
сивото блатясало спокойствие на очакването.
После идва вечер.
Сътворение.
Ден първи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар