Убежище

Преди, толкова преди,

в миговете отлетели след листака,

тихичко промъква се тъгата ми

спомена за тебе в тъмното ме чака.

Паля някаква измислена цигара

сипвам си поредното кафе,

вънка улиците опустяват,

в тихото залутано градче.

Морското припява снеговито,

някъде простенва миг живот,

сложно ли е

или си припомням

някакви целувки в прерийната степ.

Твоите градини с цвят отрупани,

нежната въздишка на липа,

бялото ухание на прилива,

който ни докосваше едва.

Това кафе е нощно и горчиво,

дайте ми поне един ликьор,

сладкото ще ме направи смела.

После ще ти звънна…имам телефон.