Защото е истина,
тая нощ ще помълчим,
истинските думи са измислица,
бледата луна е като лист...
В нямото беззвучие белязало очите ни,
няма да проливаме сълзи,
ще захвърлим свяна от сърцата си,
в тътена на глухите вълни...
Ще изливаме тъгата си мънистена,
сред вълните с дъх на юлска ръж,
голи ще изпиваме мечтите си
сред болезнените дрипи дъжд.
Птичите ята белязали
простора
есенно ни махат със криле,
а оная неочаквана умора
стича се по устни и ръце.
Раковините изящно нарисували,
синия седеф на любовта,
счупени илюзии изгубени,
на брега потънал в сивкавата кал.
Защото истина е невъзможната мечта
нощна капка със очите на морето
във миражният копнеж изгубено сама
плачеща дъга обгърнала сърцето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар