вторник, 8 октомври 2013 г.

Защото е истина

Защото е истина,
тая нощ ще помълчим,
истинските думи са измислица,
бледата луна е като лист...

В нямото беззвучие белязало очите ни,
няма да проливаме сълзи,
ще захвърлим свяна от сърцата си,
в тътена на глухите вълни...

Ще изливаме тъгата си мънистена,
сред вълните с дъх на юлска ръж,
голи ще изпиваме мечтите си
сред болезнените дрипи дъжд.

Птичите ята  белязали простора
есенно ни махат със криле,
а оная неочаквана умора
стича се по устни и ръце.

Раковините изящно нарисували,
синия седеф на любовта,
счупени илюзии изгубени,
на брега потънал в сивкавата кал.

Защото истина е невъзможната мечта
нощна капка със очите на морето
във миражният копнеж изгубено сама
плачеща дъга обгърнала сърцето...


Няма коментари:

Публикуване на коментар