Преди

Сънувах ли. Пътувахме.

Ти бе до мен. Най после ме намери.

не на кръстопътя както бях мечтала,

не там в пожара изтерзал плътта.

Смешно. Телефонен звън.

Гласа ти. Моето вълнение.

Ще дойда да, готова съм.

Най после моят час удари.

Тъй дълго чаках ти да ме повикаш,

тъй дълго бях мъгла без дъх,

тъй дълго търсих откровение,

къде си бил, о мое вдъхновение?

Открих те. Ала ти не ме откри.

Нощта бе сбрала в ядрото си атомна сила,

ненаситна тайнственост търсеща наслада.

Очакване изострило до болка сетивата.

Мракът сред полето носеше уханието на треви,

дъха на прегоряло лято,

сиянието на звезди,

млечен път се виеше далеко,

над нас валяха светлини,

този звездопад насред полето,

усети ли го...Не не, не си...

Валяха, пееха звездите,

нощта трепереше с първичния екстаз,

урагана бурен на сърцето,

препускаше в метежен бяс.

Вилнееше стихията позната на спомени,

на блянове без чет,

вилнееше и кършеше стеблата

на крехките треви около нас.

А те полягаха и молеха за помощ,

като митичния Атлас,

вярваха, допрат ли до земята

отново ще се възкресят.

Не вярвайте треви. Остана само бурен.

И той ще ви погуби,задуши.

Какво е вярата когато трънака ви погълна,

за вас света потъна в мрак.

Майката земя не ще се трогне от воплите ви.

Знае тя. Ще дойде пролет и отново,

ще зеленее буйната трева.

Кажете ми какво да сторя

мога ли отново да се възродя,

отново да обичам,да мечтая,

да вярвам пак във чудеса,

да вдъхвам теменужена омая,

да бродя покрай сини езера,

да търся пак разковничето в рая,

да се зарадвам на снега.

Сънувах ли. Да беше сън...

Прегърнах те. Аз бях пулсатор.

Но ти не беше там. Там беше ти.

Как лъхаше студенината на айсберг леден

без сърце. Желание на мъж.

Прегръдка зажадняла. Последен вик.

Пустота.Събудих се.Тотално помъдряла.

Усмивката ти иронична,

моя нервен смях.

Наивните ми обяснения.

Чувството за грях.

Малко любов...

Хаос в който се изгубих.

А мислех че влизам във храм.

Небе, защо не рухна,

защо не ме възпря,

да си запазя , о не честа,

поне зрънцето гордост.

Обичта.

Как бях сразена.

Унизена.

Забравена.

Сама.

Аз бях унищожена,

без да съм водила война.

Не видях лицето ти.

И се надявам. Не беше ти.

Не беше ти.Това бе сън.

Кошмар бе това, а не любов.

Ние бяхме двама в тъмнината.

И всичко живо бе.

Но ние не!