Въздишка

В тъмно вино вечерта прелива,

шепнеща вълшебница с коси от мъх,

дива ябълка невинно дъхава, 

в дъждовния поток на любовта.

Мое семе лъхащо на истини,

езерни планети в звездния покой,

пеперудени селения разлистени,

в късна есен или в летен зной.

Несънувай ме такава разтанцувана,

северна мелодия  в дюни опустели,

мъжки спомен залудувал сред жарта,

неизплакан миг съдбовен заридал в нощта.

Несънувай ме, сънувай ме отколешна,

самодивско лумнало кросно,

алени жарища непрежалили,

кръста на венчана самота.