Обръщение

„О Музо,

възпей онзи гибелний гняв на Ахила…”

Омир

О Музо,

Защо не възпя моя гняв.

Защо навести ме без бурната сила,

на оня грък древен възпял любовта,

защо не дари ме с крилати слова,

с вдъхновение,

със сила и разум,

та моята луда глава,

да спре да те вика,

докато накрая открие,

уви с изумление,

каква наивница е била.

О, Музо,

стихът ми днешен е вял,

чуплив като стъкло.

Да можех,

бих пяла сонети със рими,

стихове бих редила,

оди и епоси ... Драми.

Уви,

със моите бездушни слова,

дори да те моля за изкупление,

не ще те склоня.

Къде си?

О Музо неверна, с кого?

Дали на Олимп си,

или на земята,

сега ми е все едно!