Не спирай да обичаш в мен детето

Не спирай да обичаш в мен детето,

онова с тревожното сърце,

паяче оплело е сърцето,

няма, няма как да порасте.

Да си поплаче или да се смее,

ти детето приеми,

във мене то не спира да живее,

прикрило страховете си.

Заключено. Мълчи.

Понякога, когато новолунна,

среднощна фея се яви,

погалва челото тревожно,

целува насълзените очи.

Притихва после помъдряло,

детето е порастнало за миг

ето го със запотено чело,

как иска да се промени.

Да бъде смело , героично

без страх, със радостна душа,

загубеното ехо да събира,

във миди да превръща любовта.

Във своите  светове да е вихрушка,

перце от гълъб в лятна нощ,

крилца  от пеперуда на разсъмване,

копринен лъч във нежна длан.

Не спирай да обичаш в мен детето.

Една сълза не спира да блести,

мечтите ми са близо до сърцето,

ти само ме обичай. И ме пази.