вторник, 15 октомври 2013 г.

Ласка


Прозрачни са ръцете ми, жадуват топлина,
подобни на рязпятие сред пясък и вода.
Отронил златни листи в разрошения свят,
прошепва ми напевно ветреца, стар познат.

Прашинкови копнежи сред свят от цветове,
най-багрената есен във двете ми ръце.
Умислен листопада несбъднато шуми,
немирни луноходи са твоите очи.

Най-ласкаво ме галят покорни и добри,
усмивката съкровена в недрата им струи.
И как е омагьосан денят трептящ от есен,
в нозете ми отново грее слънце, блика песен.



Няма коментари:

Публикуване на коментар