Няма как

Артистично настъпвам педала в зори,

смаян утринен дъжд по паважа струи,

кафенето на тихата улица пак ми намига,

как ухае на мен, на цигари и зима.

Вероятно ще бъда до теб все така,

сплела длани тревожно в тая пъстра тълпа,

позабравено днеска морето мълчи,

прашни гълъби къпят се в мойте влажни очи.

Пия сок от въздишки, а дъждеца ръми,

ще почакам минутка , тротоара мълчи.

Няма как, ми намига колата мъгливо,

ще си тръгна пеша, после в теб ще се скрия.