Зов

Прехласнати талази зовяща синева,

сред огнените дири залезно безумни,

в най далечното на бързащото време,

чаши лепкав зной от морен допир,

в най-тръпкавото  кладенче от извора,

желания като жарава, заплетени целувки

в разпалените устни острови омайни,

жажда на сирена скрита в раковина,

гола като блян, омайна като грях,

прекрасна, като похот на копнеещ мъж,

уханна долина от страсти пресушена.

Ти мое дъхаво море, безумно влюбено

в съдбовната спирала на миража,

остани във дните ми, в сърцето,

жадуващо те силно, до забрава.