понеделник, 23 септември 2013 г.

***


Имам те потайно мое вдъхновение,
в скута ми замаян положи глава,
а после дълго ме целувай,
утихвам в теб  и огъня гася.
Ухаеш на небе и звезден шепот,
ухая на разцъфнал нар.
Неумолима  съм,
мелодия от мигове жадуващи за тебе,
от устните ти пия страст и жар. 
Разпалвай похотта ми пагубно съзвездие,
поглъщай ненаситно  девичия ми свян,
Люби ме дъхава като поляна нощна,
във мрака разцъфтяла от възторг.
Безумно ме влудявай, аз съм пяна,
разбивам се със ярост във брега,
помни ме все такава, дива роза,
по дъхава от земните недра.





Няма коментари:

Публикуване на коментар