ВодоЛейското

Водолей в гнева си развилнява вихри,

с дъх раздира корабни платна,

внася разпилени южни ритми

в цветното  на пъстрата дъга.

Февруарско слънце с вкус на сладолед,

ананасови сладкиши  ти поднася.

Поседни, до мене
помечтай,
бъди поет,

винаги бъди нащрек,

аз съм цветната въздишка на играта,

чакай мълнии пред своята врата,

прелестна прегръдка ще ти пратя.

Ще съм северната ти  звезда,

в  пътя ти ще нося все сполука,

давам ти приятелска ръка,

твоя шарена мъгла ще съм,
няма да усетиш скука.

В мен е скрита вечната жена,
ябълкова праскова в градини,
снегопадна лятна тишина,
някаква въздишка за двамина.

Ще съм ярък пушек от комин,
зимен вихър в края на ноември,
ще съм пухена завивка в зноен ден,
сърдиш ли се,
ще целувам свъсените вежди.

С мен светът е прелестно местенце,

само ти не си вири носа,

с водолейското си рамо те подпирам,

не води със мене таз война.

Шпаги долу,
давам ти ръчица,

искрената ми плесница ще те топли,
знам.

Февруарско вино с мене сега пийни,
стига вече тез цупни,

после като пролет ме сънувай,
вън е есен и е май,
стягам си шейната и налъмите,

хайде да се срещнем през април!