вторник, 24 септември 2013 г.

Презентация

Вечер правя равносметка,
стихове чета наред,
славни рими пооглеждам,
полудявам аз от свян.
Аз съм шеметна поетка,
неизвестна, но със плам,
не ми трябва статуетка,
тук във епоса съдран.
Все известни и велики,
всички все от род и сой,
де ли музата ми дреме,
в тоя ден брутално син.
Само аз съм беломорна,
сред петлета и  кози,
щото съм така напета,
че сърце ми не търпи.
еОсанна от морето,
вляво горе от Бургас,
песен ми запя сърцето,
в поетическия хал.


Няма коментари:

Публикуване на коментар