вторник, 24 септември 2013 г.

Сливи за смет

Дебре де от все сърце.
Колко ми юначно стана
в тоя ден със цвят на клен,
Фейса ми донесе слава,
и приятелски писания,
знам, светът е заразен,
от възторг по Еос-мания.
Всякакви чудати войни,
ме преследват във съня,
дами със лица-икони,
стискат злобничко уста.
Моята прекрасна същност,
пали жар  и ме прослявя,
а божественото в мене,
със лъчите просиява.
Колко му е от Олимп,
да затрия вси светии,
но езичницата в мен,
бълва весели локуми.
Пожелавам ви късмет,
Божия благословия.
Давам сливи пак за смет,
И не вдигам олелия!


Няма коментари:

Публикуване на коментар