Дебре де от все сърце.
Колко ми юначно стана
в тоя ден
със цвят на клен,
Фейса ми донесе слава,
и приятелски писания,
знам, светът е заразен,
от възторг по Еос-мания.
знам, светът е заразен,
от възторг по Еос-мания.
Всякакви чудати войни,
ме
преследват във съня,
дами със лица-икони,
стискат
злобничко уста.
Моята прекрасна същност,
пали
жар и ме прослявя,
а божественото в мене,
със лъчите
просиява.
Колко му е от Олимп,
да затрия
вси светии,
но езичницата в мен,
бълва весели
локуми.
Пожелавам ви късмет,
Божия благословия.
Давам сливи пак за смет,
И не вдигам олелия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар