четвъртък, 26 септември 2013 г.

Среднощни песни


Непокорни се ръцете ми,
разлистени пътища,
прегръщаха мечтите ми нощните,
приютили топлината на твоите длани.

Душата ми политна,
тайна неоткрита.
Наречи ме единствена моя душа,
притихнало невъзможно дихание пустота.

Непокорно е сърцето ми,
оазис за мнозина,
спасение ли бях или прокоба,
разтварях небеса и после ги погубвах.

Оная стълба към небето,
мокра от сълзи,
несбъдната надежда, далечен спомен,
трагичен свършек на живот съдбовен.

Различната любов,
събрала копнежи и желания,
сред облаци от хиляди луни,
в галактиките ни,
любовно разпиляни,
жестоки времена,
разголили душите без свян,
незнаещи пощада.
И в тях едно сърце,
по ярко от жарава.
И в тях едно Море,
по синьо от забрава.
И там една любов,
по ясна от комета.
Ридайте недописани поеми,
за горестта човешка.
Без сили да остана
в печалния си блян,
пак тебе ще потърся.
Незнайна и безплътна.
Ела, седни до мене.
Сега ще те прегърна.





Няма коментари:

Публикуване на коментар