разлистени пътища,
прегръщаха мечтите ми нощните,
приютили топлината на твоите
длани.
Душата ми политна,
тайна неоткрита.
Наречи ме единствена моя душа,
притихнало невъзможно дихание
пустота.
Непокорно е сърцето ми,
оазис за мнозина,
спасение ли бях или прокоба,
разтварях небеса и после ги
погубвах.
Оная стълба към небето,
мокра от сълзи,
несбъдната надежда, далечен
спомен,
трагичен свършек на живот
съдбовен.
Различната любов,
събрала копнежи и желания,
сред облаци от хиляди луни,
в галактиките ни,
любовно разпиляни,
любовно разпиляни,
жестоки времена,
разголили душите без свян,
незнаещи пощада.
И в тях едно
сърце,
по ярко от жарава.
И в тях едно Море,
по синьо от забрава.
И там една любов,
по ясна от комета.
Ридайте недописани поеми,
за горестта човешка.
Без сили да остана
в печалния си блян,
в печалния си блян,
пак тебе ще потърся.
Незнайна и безплътна.
Незнайна и безплътна.
Ела, седни до мене.
Сега ще те прегърна.
Сега ще те прегърна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар