Когато глупостта е вездесъща,
когато парят лигави комплоти,
изригва развилнян вулкан
издебнал нашите човешки злоби.
Върти се старата земя,
на нея вече ни е тясно,
затуй потъваме затъваме в калта,
оплетени във примките опасни.
Над нас небе, в душите ад,
кому е нужно тука обяснение,
под нас треви от ласкави поляни,
в сърцата стенещите рани.
А ние търсим лудостта,
за някой това е леко бреме,
оплетени във своя мрак,
засукали мустак като маршалски жезъл,
във търсене на своята лъжа,
в на никому ненужната комедия.
Аз нямам свян, загубих се в
играта,
на нереалните прибежки в тоя
свят,
във който важните неща са
заменени,
със всякакви измислени трагедии.
Ще замълча, безчестие търсете,
любовни хоризонти пълни с мрак,
а някъде далеч реките са запели,
за илюзорните затрупани мостове,
във чезнещите сенки на нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар