В сълзата се огледах преродена,
съмнителна илюзия със много имена,
сред мрак зачената от болка
отлежала,
в безмълвен ден от есенни листа.
Неизживяна заздравяла рана,
опустошената посока с тебе ни
събра,
иззидали изстрадани въздишки,
в печалния завършек на света.
Помъдряха чудесата в измисления
свят,
изчезнаха първичните нюанси
пустота,
тъгата ни превърна се в грамада,
замръзнала от чувство за вина.
Прошката ни като зимна
барикада,
разби се в нечия безмилостна душа,
издъхналия спомен задушава,
сърцата ни са кръг от самота,
белязаните рани са засада,
във ада кръговратен на честта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар