Разбивам се, разбивам се на капки,
превръщам се в русалково страдание,
все тъй съм неизплакана сълза,
удавена във залезите с горестно
мълчание,
преди да дойде края на света.
преди да дойде края на света.
Лениви изгреви в косите си
редя.
изпращам лятото със птичите напеви,
със палавите стъпки по брега,
със залива във който сме лудели.
Щурците позамръзнало припяват,
опалов тюркоаз е моето море,
потъват в мрак далечните предели,
в залутаните бездни на нощта.
Запазих няколко светулки за
декември,
нали тогава стават чудеса,
приесенни води прииждат във очите ми,
изчезват стъпките ти в листопада на дъжда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар