понеделник, 23 септември 2013 г.

***

Разбивам се, разбивам се на капки,
превръщам се в русалково страдание,
все тъй съм неизплакана сълза,
удавена във залезите с горестно мълчание,
преди да дойде края на света.

Лениви изгреви в косите си редя.
изпращам лятото със птичите напеви,
със палавите стъпки по брега,
със залива във който сме лудели.

Щурците позамръзнало припяват,
опалов тюркоаз е моето море,
потъват в мрак далечните предели,
в залутаните бездни на нощта.

Запазих няколко светулки за декември,
нали тогава стават чудеса,
приесенни води прииждат във очите ми,
изчезват стъпките ти в листопада на дъжда.


Няма коментари:

Публикуване на коментар