неделя, 22 септември 2013 г.

***

Така ми е утринно, лъчисто и чисто
просторът ме кани-ела.
Поскитай под моите сводове бистри,
наливай в сърцето си жива вода.
Усмихната свежест от  морските щерни,
отпивай на глътки, какъв благодат,
преди да изчезнат последните есени,
преди да изчезне любимия бряг.
Предчувствана сладост отвътре ме гали,
любовно ми шепне прохладния бриз,
кръжат като облаци чайките бели,
ухае на мидени устни проронили,
бисерни капки екстаз.
Отвъд хоризонта любовно проблясват
сноп купидонови бързи стрели.




Няма коментари:

Публикуване на коментар