петък, 20 септември 2013 г.

***


Понякога потъвам в тишината си.
Така ми е тясно в дома,
потъвам и търся ръката ти,
в тихия танц на дъжда.

При теб се завръщам пробудена,
твоето име мълвя,
притичват забързани залези,
над нашите земни тела.

И живи сме, пъстри и дъхави,
по живи от буйнал поток,
а тези оранжеви приливи
туптящо в сърцата искрят.

И как е възторжено в мене,
препускам през тебе живот.
Обичам те преходност с лудия порив,
на цъфнала пролет сред леден потоп.




Няма коментари:

Публикуване на коментар