Понякога потъвам в тишината си.
Така ми е тясно в дома,
потъвам и търся ръката ти,
в тихия танц на дъжда.
При теб се завръщам пробудена,
твоето име мълвя,
притичват забързани залези,
над нашите земни тела.
И живи сме, пъстри и дъхави,
по живи от буйнал поток,
а тези оранжеви приливи
туптящо в сърцата искрят.
И как е възторжено в
мене,
препускам през тебе живот.
Обичам те преходност с лудия порив,
на цъфнала пролет сред леден потоп.
Няма коментари:
Публикуване на коментар