Такава съм, среднощна.
Плетеница от
бездумия.
Не знам какво е чаромат,
вдъхвам аромат от жълта дюля.
Предчувствам катаклизмите.
Долавям песнопенията
заключени в просторите,
прогонвам земните мъгли,
дарявам новолунията на порива.
Потапям се в невидима във
хладните усои,
мидено потайниче от светове
изгубени,
тайнствена въздишка скрита в
залеза,
несънувана мелодия отколешна,
прелетяла мълчешком през нечий спомен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар