Харизмата дарила ме е с чар,
сезоните ми дадоха опора,
морето ме обсипа с водорасли,
в разплетените дебри от безумия.
Завърнах се от другия живот,
небесните врати затръшнах,
прегърнах кадифения възторг,
на пясъка вълшебствата обгърнал.
Немирна като бликнала сълза
удавила възторга си в тъгата,
препускам неуморно към степта,
трагична участ, песен недопята.
Убежище за мен си ти Любов.
приемам те като светиня,
изгарям в теб като звезда,
преди да падна, теб намирам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар