петък, 20 септември 2013 г.

Изповед

Харизмата дарила ме е с чар,
сезоните ми дадоха опора,
морето ме обсипа с водорасли,
в разплетените дебри от безумия.

Завърнах се от другия живот,
небесните врати затръшнах,
прегърнах кадифения възторг,
на пясъка вълшебствата обгърнал.

Немирна като бликнала сълза
удавила възторга си  в тъгата,
препускам неуморно към степта,
трагична участ, песен недопята.

Убежище за мен си ти Любов.
приемам те като светиня,
изгарям в теб като звезда,
преди да падна, теб намирам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар