четвъртък, 19 септември 2013 г.

Яко ми е


Отворя ли сутрин очи се превръщам в маймуна,
пускам стария прашен бъбривец
и попадам във джунгла.
Новините ми стягат стомаха във стрес.
Емигратни, горили , после уличен пес.
Разтревожени майки и убити мечти.
Неграмотни студенти, яздят яки коли.
Отвратителни мутри от екрана сумтят,
обещаван ни хляб , а в душите им смрад.
Изгладнели , настръхнали тъпи лица.
Де е мойта България, кой я срина в прахта.
Кой излапа съдбата на народа ни клет,
кой направи ни просяци със безумни мечти,
кой продаде земята ни на хиените зли.
Вредом цигански сборища пълни с мъка и срам,
няма никаква нация, прокълната съдба,
демокрация някаква, туй е яка лъжа.
Всичко долно и гнусно тук е в мойта Родина.
Ненаситни продажници и мухлясали баби,
все зомбирани гарги грачат грозно навън.
Кой ни вкара във мрака на тревожния сън.
Но си имаме знаме със много звезди,
колко тъжно ни пеят тия родни гори.
Изкурубени  къщи във селата заклани,
всичко в зейнали рани, всичко в грозна тъма.
Протестанти да станем, та дано ни нахранят,
емисарите яхнали нашата вяра,
по-безумни да станем,
но богати с пари.
А България де е!
Облак горе лети,
не е бял, а прозрачен като стъклена пещ.
Който няма Родина е обречен човек.
Който няма и вяра е безумец във грях.
Боже който те няма, завърни се при нас!
Все по яко ми става, пия малко боза.
После вдигам главата си.
И ухилвам се яко.
Знам си тука урока, кой намига ми там!
Аз съм българче весело и умирам от срам!
Без родина и дом. Ще науча английски.
Туй е яко нали, зная малко и руски,
ей така за очи.
Зер така е престижно,
как се пише любов? 
Май че беше латиница,
май че вече е дим,
кво ви пука бе българи,
аре стига!
Amen!
Ще запаля цигара,
Май че петък е днеска.
дайте тука кафето,
че се гмурвам във фейса!


Няма коментари:

Публикуване на коментар