сряда, 18 септември 2013 г.

Лилия

Завърнах се в живота си
през портите на времето,
скрижали скрити носех
в изнурената душа,
достигнах мълчалива висините,
в жестока битка с моето сърце.
Днес съм жива безутешна лилия,
разцъфнала във бяла чистота,
на никому ненужна плуваща идилия,
донесла на реката бяла красота.
Не питайте кому дарено е, кому отнето.
Живеем във жестоки времена.
Но огнения спомен за небето,
напомня ми за изворна вода.
И ставам все по бяла от възторга.
И все по-чиста в ада огледален на нощта,
аз имам своята изстрадана надежда,
аз имам своя поглед и мечта.
Затова гори ме в любовта си луднало начало,
имам корени на плачеща върба,
от чистите води отпивам свойта истина
И  обичта си бяла   дарявам на света!




Няма коментари:

Публикуване на коментар