На Евгени Цекин посвещавам
Така е тиха есента,
без слънчеви светкавици,
без пламнали безумия.
Притихнала във моята тъга,
като въздишка пожълтяла от
мечтания.
Затова ме гали твоето
присъствие,
невидимо далечно ме прегръщаш
Далечно и невидимо прегърнах те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар