вторник, 17 септември 2013 г.

Прегръдка

На Евгени Цекин посвещавам

Така е тиха есента,
без слънчеви светкавици,
без пламнали безумия.
Притихнала във моята тъга,
като въздишка пожълтяла от мечтания.
Затова ме гали твоето присъствие,
невидимо далечно ме прегръщаш
Далечно и невидимо прегърнах те!


Няма коментари:

Публикуване на коментар