петък, 6 септември 2013 г.

Изповедта на една бивша русалка



Във личен план съм безобидна,
блуждаещ огън  с чувство за вина,
допивайки поредната мастика,
се питам мъж ли съм или жена.
Била съм нестинарка. Помня.
Жарта не пари. Въглен не гори,
отвътре е замръзнало сърцето
вулкан дали ще може да го съживи.
Съдбата ми намига похотливо,
дали не си помисли,
че съм сатир от Аркадия.
Ще и намигна този път учтиво,
от нейната любезност
често съм си патила.
Отсреща стене някаква мелодия,
прилича на ръмжене от продънено кюмбе,
оглеждам улицата преизбродена,
единствен гълъб  скача сам сред розите.
Щастливец с счупено крилце.
Да имаше поне цигара да запаля
и някакъв приятел тук до мен.
Сама съм под асмата стара,
котката задрямала под масата
а куче нямам, нито пък дете.
Затова пък съм богата на илюзии,
все още имам вяра като младенец,
отвътре ме крепи копнежа позабравен,
за онзи дом останал в дълбокото море.
Знам, може би за мене е затворен.
Но си е мой оръфана Съдба.
Без тебе там ми е добре.Сама.
И без любовните фантазии.
Русалка съм безмълвна, без сърце.





Няма коментари:

Публикуване на коментар