неделя, 8 септември 2013 г.

Недописано


Тази вечер ще оставя вратата отворена,
ще е лунно, ще се ровим в угаснали спомени.
Ти ще седнеш невидим в нозете ми есенни,
ще усетим как узряват последните кестени.
По устните сенките звездни ще паднат,
ще настръхваме дръзко във мрака прохладен.
Ще разпръскваме влюбена нежност в прозорците,
листопадни огньове ще подпалим в огнищата.
Ще е тайнствена приказка във сърцата написана,
нямо, тихо обричане в небесата заключено.
Ще е просто и ясно като северен вятър,
ние сме скитащи облаци,
помъдрели мечтатели.


Няма коментари:

Публикуване на коментар