Тази вечер ще оставя вратата
отворена,
ще е лунно, ще се ровим в угаснали спомени.
Ти ще седнеш невидим в нозете
ми есенни,
ще усетим как узряват последните кестени.
По устните сенките звездни ще
паднат,
ще настръхваме дръзко във мрака прохладен.
Ще разпръскваме влюбена нежност
в прозорците,
листопадни огньове ще подпалим в
огнищата.
Ще е тайнствена приказка във
сърцата написана,
нямо, тихо обричане в небесата
заключено.
Ще е просто и ясно като северен
вятър,
ние сме скитащи облаци,
помъдрели мечтатели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар